Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

Измина месец, откакто в едно професионално говорене (справка тук - минута 5:35) обърнах внимание на формите на страха. Повод беше т.нар. извънредно положение, въведено на практика в цял свят. Бих искал да използвам същото, за да екстраполирам темата и в по-глобален психологически мащаб.     

Вероятно повечето от вас биха се съгласили, че оценката за рисковете за нашето здраве динамично се променя - заема форми, които описват състояния от реална паника до надменен сарказъм и усещане за недосегаемост. Дали това е така само във връзка с Covid-19 или важи и за други сфери от живота ни?

В случайно разглеждане на архив от снимки видях една от популярните “статистики”, които показват брой заразени и починали за деня, споделена в група на мои познати. С известна ирония забелязах, че датата е 27 март (точно преди месец), а броят на случаите в червено (починали) беше 350. В коментарите на участниците в групата подчертано личеше уплаха, изненада, паника, течеше подготовка за изправяне срещу безкомпромисен смъртоносен враг. Днес, 27 април, получавам редица весели съобщения и коментари, че обстановката около мен (в Испания) внезапно се оправя и вече смъртните случаи на ден са само 350 - новина, която “позволява” на властите тук да сложат край на карантина, продължила над 45 дни. 

Въпросът, който възниква у мен е, страхът ли е в основата на различните отношения към действителността, въпреки че преди един месец и днес, тя е една и съща - числото 350? 

Част от отговора беше даден в моя предишна статия - "Психиката между субективната и обективната реалност". Изглежда разликата в отношението към заплахата се поставя в контекст и нейната субективност, като не може да се обясни само със страха.

Поводът да напиша последните редове не е с цел да коментирам актуалната тема от деня - тя е банална и формира т.нар. в жаргонната психология ежедневна хипноза. Ежедневната хипноза е неболестна и преходна обсесивна тенденция на мислене, което е спуснало котва в една тема по токсичен начин, без да търси решение на проблем или въпрос, като повтаря едни и същи съждения, обикновено чути от други. Поводът да напиша тази статия е да потърся връзката или общото между типичните човешки реакции на страх в различни застрашаващи нашето благоденствие ситуации - интимни отношения, работа, спорт. Контекстът задава нормата и обществото има възможност да се саморегулира, а когато не го прави, същото се организира от професионалисти. 

Основното послание, което искам да отправя е, че контекстът изменя страха. Всъщност прави доста повече, преформулира страха и го превръща ту в гняв, ту в раздразнение, ирония,обезличава го и ... . Прави така, че дадени решения само преди месец, днес може да изглеждат нелепо. Така както намирането на първи два случая на Covid-19 могат да затворят цяла една държава, многократно повече на ден могат да я отворят. Така както една раздяла може да отвори пътя към истинската любов, едно уволнение да посочи по-подходящо професионално лоно, една контузия може да събуди желанието за по-големи спортни успехи. 

Освен контекстът, който често е по-важен от действителността сама по себе си, трябва да можем да разграничаваме и това кога изпитваме страх, и кога други форми на емоционални преживявания. Това ще ни позволи да откриваме потребностите, които не успяваме да осигурим и ще канализира усилията ни в стремежа към по-здравословен психичен живот. Звучи просто, но всъщност изисква особена чувствителност и умение, за да се случи. Често е невъзможно да постигнем именно това сами и е необходимо да бъдем насочени.