Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

Последните месеци пренаписаха мерната единица за време. Разкриха различните стратегии на хората да се справят в нова и неочаквана ситуация. Различна по-скоро в субективния си смисъл, отколкото в обективния. Два месеца относителна пауза от работа и ежедневни задължения нямаше да е толкова болезнена, ако беше изкарана в почивка. Тук обаче говорим за неудоволствена пауза. Такава, която посяга на чувството ни за свобода. Въпрос на друга тема е дали свободата ни трябва да бъде заплашена, за да се борим за нея. И дали щеше да е толкова поносимо, ако на повечето хора им се налагаше да работят през това време, вместо да посрещнат дълга неочаквана “добре-зле-дошла” почивка от досадната работа. 

Всъщност, темата е за идентичността. Преди да стигнем до нея, нека подредим пъзела. Една част от него се съдържа в социалното копиране, което представлява  мощен автоматичен модел за заучаване. В редица социални експерименти психологът Алберт Бандура демонстрира, че дадена група страда дотолкова, доколкото възприема “допустимото” страдание на другите. Или демонстрира агресия, до каквито граници е научена. Но кой ни учи как да възприемаме опасното и безопасното, страшното и безобидното? Краткият отговор е - обкръжението ни. Когато обкръжението ни се събере в една стая, тогава често представите ни се превръщат в топка, която рикошира във всяка стена и няма как да намери нови простори. Една от стаите, в които всички се намираме непрестанно, се казва “Интернет”. 

В това пространство всеки заема роля, спрямо авторитета си, а борбата да си авторитет може да бъде жестока. Какво прави дадена личност обаче, когато не е наясно с ролята си в обществото, с уменията и целите си? Обикновено търси да разреши конфликта на собствената си идентичност. Прави го като заема ролята на знаменосец на знанието и усилва качествата си. Убеждава не само другите, но и себе си, че е значим и признат. Дава достъп до уникалните си стратегии за справяне, за които се е обучил по време на житейския си опит. Освен това, има и много съперници - всички други авторитети, които правя същото по същото време. Така ежедневната хипноза, за която споменах преди няколко публикации, работи с още по-опияняващ ефект. Фиксира мозъка на този без ясна идентичност в темите, които маркират границите на “борбата” му. Погледнато като на кинолента, това са ключовите думи от деня: генерал, журналист, маски, доктор, икономика, наука, политика. Преди това са били други.

В крайна сметка идентичността губи основите си, когато обстановката смени валентността си. Идентичността, за която говоря, е функция на обстановката. Ако утре възникне нова тема и тя завладее пространството в “стаята”, авторитетът трябва да се адаптира. Този феномен е подбудил психологът Ерик Ериксън да напише своята концепция за кризата на идентичността през седемдесетте години на миналия век. Разрешаването кризата на колективната идентичност днес е по-болезнена задача пред обществото от който и да е друг исторически момент. С нея професионално могат да се занимаят психолозите.