Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

В продължение на предишната ми публикация, бих искал да обърна по-задълбочено внимание върху една от фундаменталните лични причини да се занимавам с психология -  повишаване познанието сред българското население в сферата. 

Това е възможно не само чрез индивидуална и групова терапия, но и с научна работа. В настоящата статия ще предложа статистически актуална и значима информация, относно удовлетвореността от интимните отношения на българите в зависимост от техните стилове на привързаност и ранни маладаптивни схеми на достъпен език и без терминология. Важно е да се има предвид, че статията е предназначена за широката публика от неспециалисти и няма да съдържа графики или таблици, нито ще бъде задълбочавана научна теория. В този смисъл тези, които не са прочели последната ми статия, в която разгледах накратко теоретичните конструкти стилове на привързаност и ранни маладаптивни схеми, нека да го направят натискайки ТУК, преди да продължат с настоящата.

С уговорката за известна повърхност, поради акцентиране върху конкретни резултати, може да се заключи на базата на извадката от 320 души, че българите (независимо от пола), показват следните зависимости, но далеч не само тях:

1. Ранните маладаптивни схеми Емоционална Депривация, Дефектност и Величие обясняват по уникален начин удовлетвореността от интимните отношения;

2. Стиловете на привързаност обясняват едва 34% от удовлетвореността от интимните отношения сами по себе си, но заедно с ранните маладаптивни схеми го правят на 60%;

3. Вероятността да се достигне негативно разрешаване на възможен конфликт се увеличава при понижен контрол върху емоциите и ниска експресивност;

4. Високата емоционална експресивност води до по-висока удовлетвореност от интимните отношения.

(Нека си зададем въпроса до каква степен познаваме тези наши черти и сме ги изследвали някога)

 

Интерпретирането на статистически данни не може да бъде обобщено в четири изречения, но бих искал да доразвия накратко написаното.

На този етап има значително основание да се хипотезира, че стиловете на привързаност (сигурен, избягващ, тревожен, отхвърлящ) нямат силна (макар и значима) предсказваща връзка за удовлетвореността от интимните отношения сами по себе си. Това е сравнително добра новина за сферата на психотерапията, защото както вече беше споменато в предишната статия, стиловете на привързаност се изграждат в ранна следродилна (според някои автори и по време на бременността) възраст и са непроменими. Бихме могли да кажем, че има нещо повече, което е възможно да изразява медиаторна (посредническа) функция за изграждането на стабилни отношения - т.нар. ранни схеми. Те са производни на стиловете на привързаност, но имат друг домейн (корен) и могат да бъдат подложени на известен контрол. Например, схема емоционална депривация има значима обратна зависимост със сигурния стил на привързване, т.е. колкото по-сигурен стил сме изградили в развитието си в ранна детска възраст, толкова по-малко емоционална депривация ще изпитваме и в отношенията си с другите на зряла възраст. Обратното, ако не сме имали такава благоприятна среда, бихме били по-склонни нашата първоначалната (предсъзнателна) реакция към непознати да бъде недоверие или очакването, че няма да бъдем изслушани, разбрани или че другите няма да споделят чувствата ни. Добрата новина обаче остава, тъй като след първоначалната автоматична реакция, бихме могли да рационализираме поведението си, ако имаме данни, че сме маркирани от подобен тип изградена схема и знаем как (добрият психолог би трябвало да има представа). За да сме сигурни, че я манифестираме, е необходимо да се направят съответните изследвания. Това прави психотерапията научно значима, като се елиминира “аналитичното” мнение на терапевта и се изключва вариантът да говорим спрямо това “как нещата ни изглеждат”.

По подобен начин може да обърнем внимание на схемите дефектност (чувството, че сме нежелани от другите или сме повредени в способностите ни да преживяваме "важните неща") и величие (чувството, че превъзхождаме другите или заслужаваме специално внимание и отношение). Последните три разгледани схеми емоционална депривация, дефектност и величие обясняват по уникален (но не абсолютен) начин част от удовлетвореността от интимните отношения, като във всичките случаи формират големи тенденции сред българите и водят до негативни преживявания в интимните отношения

Далеч съм от мисълта, че интимните отношения са най-важната тема за нашето общество, но си задавам въпроса, как ли схемите се отнасят към домашното насилие и това между двойките изобщо (физическо и психическо). Тема, която е популярна в испаноговорящите държави, но в България дълбоко изместена от злободневието.

Темите са много, очаквайте повече подробности и интересни изводи скоро...