Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

Често срещано е разбирането, че за стабилните интимни отношения трябва да бъде оставена нотка съмнение и несигурност у партньора, за да не си мисли, че е в пълен контрол. Казват - да не загуби интерес.

Съществува ли такава зависимост и какви са възможните психологически обяснения?

Отговорът е в дебелите книги по психология.

През 60-те години на миналия век Джон Болби написва своята концепция за привързаността, а десетки автори я доразвиват. Един от по-малко познаваните сред тях е Робърт Уайс, който има за цел да провери дали връзката майка-новородено се прехвърля в отношенията на двойка интимни партньори в зряла възраст. Това, което открива, дава отговор на въпроса от заглавието.

В оригиналната теория сигурният стил на привързване се характеризира с три основни принципа. Първо, ако детето е разделено от майката или се намира извън мислената зона на комфорт, търси близост - прави опит да се доближи физически до нея или привлича вниманието й чрез плач и протест. Второ, при завръщане в зоната на близост, детето се успокоява и възобновява интереса си в опознаване на средата около него, включително и към непознати хора. Трето, ако майката отново изчезне, детето отхвърля непознатия, преживява го като заплаха и засилва привързаността си към майката, като се стреми да не я “загуби” от зоната си на комфорт повторно. 

Според допускането на Уайс, тази зависимост се пренася и в зряла възраст върху други важни фигури, около които се сформира чувство за комфорт и сигурност - интимните партньори. Тези фигури се наричат “сигурна база” и важат еднакво за двата пола. Въпреки наименованието си, сигурните бази имат на пръв поглед парадоксалните характеристики на майчината фигура, тъй като създавайки комфорт и спокойствие, задават обстоятелствата от интегрираната детска система за опознаване на околната среда. Това означава, че колкото по-спокоен и обгрижен се чувства даден партньор, толкова по-склонен е да се впуска в контакт с непознати и съответно да губи интерес към настоящия си спътник в живота. Когато обаче е застрашен да загуби сигурната си база, засилва любовта си към нея/него и е по-склонен да отхвърли по-новия и непознат обект (субект). 

Това наблюдение не е теорема и не може напълно да обясни динамичните взаимоотношения между двама възрастни. Въпреки това, около 60 години изследвания в проблематиката на привързването са дали поле за разсъждение дали възрастните партньори не прехвърлят емоционалните отношения с основния грижещ от детството върху интимния си партьор. Съответно - дали не повтарят травмите си от болезнени връзки с майката.