В един от най-разпространените модели по темата, Ричърд Лазарус разглежда стреса като транзакция между личността и заобикалящата среда. За да обясни какво се случва в психичната система на човека, Лазарус полага четири универсални нива, които всеки един от нас изпитва многократно в рамките на живота си. Те изглеждат по следния начин:
Преживяване на стресиращо събитие – Първична възбуда на психичната ситема – Вторична възбуда на психичната система – Стратегия за справяне
.jpg)
Накратко, моделът по-горе изобразява на първо място навлизането на стресогенен елемент или с други думи преживяване на заплаха. Това може да бъде външен или вътрешен дразнител. Примери за такива са междуличностни конфликти (скандали в семейството), работни несполуки (пререкания или несправяне с изискванията на шефовете), перфекционистични нагласи (нереалистични или непостижими идеи за успех) и прочее. На второ място, Лазарус посочва т.нар. първичната психична възбуда, която има за функция да определи дали стресорът наистина представлява опасност. След този етап следва вторичната психична възбуда, която има за цел да определи дали имаме необходимите ресурси да превъзмогнем заплахите на стресогенния фактор. На последно място идват стратегиите за справяне. Те са различни за различните хора, като сред най-разпространените могат да се разпознаят прибягвания към любими занимания, медитация, спорт, слушане на музика, гледане на любими предавания, религия, артистични занимания.
Какво е мястото на психотерапията в този процес?
Психотерапията е единственият научен метод, който може да адресира стресогенния фактор, да го опише в детайли и да подпомогне разбирането на личността за цялостното й функциониране. В рамките на терапевтичната сесия се оценяват ресурсът и стратегиите за справяне на личността и се преработват елементите от целия процес, които не работят в полза на личността. В по-широк план, стресът на работа не може да се изолира от стресa изобщо. Дори да се свързва предимно с преживявания на работното място, самото му съществуване се обвързва с принципна невъзможност да се преработват вътрешни конфликти. Всеизвестно е, че заобикалящият свят ни изправя пред редица рискови ситуации, сред които е практически невъзможно да не изпитаме стрес в даден момент. Именно тези ситуации не трябва да се пренебрегват, а да се търси навременна помощ с цел да се предотвратят хронични последващи заболявания.
