Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

Panta Rhei. Всичко тече.

Думите на Хералкит, изречени преди 500 години пр.н.е., са едни от най-често цитираните от общата публика. По-малка част от нея знае втората част от афоризма - “и нищо не остава”. Именно там се пропуска най-важният момент от философското послание.

Тенденцията на редица хора да не се адаптират към течението на времето и неговия контекст, създава редица предпоставки за депресивни състояния. Лятото естествено отминава и макар всички да знаем от деца, че след него следва есента, някак си не винаги успяваме да се настроим за нея. Казано накратко - примамливият ритъм на топлите летни дни, отпуската и преживявания за лятна свобода, създават пристрастяващ ефект, който не може да се поддържа след септември.

Причините за това са много - метеорологични, финансови, професионални или психологически. При всички случаи, превключването от един начин на живеене към друг, изисква психичен ресурс за реорганизиране на приоритетите и поведението.

Дали обаче наистина “...и нищо не остава”. Този начин на мислене добре описва какво минава през главата на човек, който преживява т.нар. есенна депресия. Въпреки някои световни проучвания за есенната депресия и свързването й с по-малката изява на слънце, това не дава категоричен отговор. Дали единствено по-малкото излагане на слънчеви лъчи и засягането на функцията на хипоталамуса, пониженото синтезиране на мелатонин, серотонин и нарушения на циркадния ритъм, дават обяснение за феномена? Или към тези биологични причини може да се прибавят и навиците на нашия мозък, който интерпретира края на приятните изживявания по модела “и нищо не остава”. А всъщност, остава ли нещо или есента ни отнема всичко?

Мериан Уилямсън дава своя отговор с друга световно известна реплика: “всеки край е ново начало”. Сменяйки перспективата с един замах, светът придобива нови възможности. Отваря нови хоризонти. Именно смяната на някои мисли и нагласи с други, за които сме временно слепи, са ключът към новото начало. Нормално е понякога да се губим в представите си за живеене и именно тогава е необходимо да споделяме и да отворим възприятията си за ново начало. Има кой да предложи подкрепа.