#
Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

“Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина” 

Тази известна поговорка обикновено се отнася за група от хора, която бива лъгана толкова често и убедително от другите, че започва да им вярва. Дали обаче наистина само другите са тези, които формират неистинни внушения или и ние самите можем да лъжем себе си?

В класическия си смисъл, поговорката по-горе може да се наблюдава целогодишно. Достъпността до информация и способността на медиите и на хора с влияние да я насочват с определена цел, прави така, че цял свят да повтаря думите им. Повтаряне, което за повечето изключва опцията за проверка на достоверността и се приема за чиста монета. Промяната на целокупното отношение към информацията е труден процес, за разлика от промяната на даден индивид. 

В чуждоезичната литература се използват понятията rumination (англ. ез.) и rumiación (исп. ез.), за да назоват често срещан феномен на “предъвкване” или руминация на информация. Изразява се чрез нейното повтаряне, без да се търси изход или решение. Това са ситуации, в които даден човек повтаря интуитивно умозаключение, вероятно повлияно от собственото когнитивно изкривяване (десрегулирана склонност да се правят нерационални умозаключения). Примери за подобни предъвквания са негативни повторения от типа:

 “Ще се проваля. Винаги се провалям накрая. Досега всичко беше добре, но сега вече ще се проваля, защото винаги се провалям накрая”.  

Тези предъвквания имат обсесивен характер и звучат като запис, който започва отначало и отначало в главата на даден човек. Въпреки че повечето хора преминават през подобни състояния в определени периоди от живота си, за някои е по-трудно да се откъснат от тях. Руминациите имат собствена цел да предотвратят тревожността, като ни подготвят за най-лошия сценарий. За жалост, вместо да предотврати тревогата, предъвкването я подхранва, тъй като актуализира спомени от предишни провали, които се преживяват многократно чрез всяко повтаряне. 

Руминациите имат качеството да се предават бързо от един човек на друг, тъй като са свързани със стил на мислене и отношение към живота. Казано накратко, можем да се научим да живеем с тях. Не изразяват заболяване сами по себе си, но биха могли да маркират качеството на живот. Съвременен колективен пример за подобна тенденция е въвеждането на понятията “пандемия”, “нова реалност”, които събуждат интуитивни защитни механизми, които водят до дистанция между хората. Важно е да се отбележи, че често предъвкванията са свързани и с истинни опасности, които обаче се хиперболизират и се изразяват чрез страха. Така например за някого може да е повод за тревога да управлява автомобил, да спортува или дори да излиза сам от дома си. В тези ситуации винаги съществува теоретична възможност да се случи злополука, но тя е малко вероятна, а предъвкването създава страхова среда, която може да стане хронична и да влоши живота на някого значително повече и за по-дълго време.

Мисловните предъвквания са толкова често срещани, че голяма част от хората са свикнали с тях до степен, до която дори не им прави впечатление. Превръща се в черта от характера, която по един вторичен начин влошава не само собственото психическо здраве, но и влошава комуникацията с близките. По-високата осъзнатост за собствените ни ограничения в мисленето, са предпоставка за качествени промени за по-здравословен начин на живот.