#
Имейл Адрес
vladimir.v.marinov@gmail.com
Телефонен номер
+359 889 40 38 52
blog image

“Какъв е психичният ми профил?” 

За голяма част от колегите този въпрос е един от най-често задаваните, когато отговорът на “с какво се занимаваш” е - с психология. Не само се среща с голяма честота, но и води до задължителна усмивка на лицето на любопитния събеседник, който е убеден, че ти прави услуга с възможността да предугадиш по необясними пътища неговите качества, които той вече знае за себе си.

Редица свободни онлайн тестове предлагат бързи и лесно разбираеми личностови оценки. Възможно ли е обаче наистина да имаме толкова лесен достъп и категорично познание за нашия “психичен профил”? Дори нещо повече, възможно ли е да се прецени “на око”?

С тази кратка статия бих искал да подготвя следващата ми публикация. В нея ще опитам по-задълбочено разглеждане на психичния профил, но не на конкретен индивид, а на тенденции сред българската популация, изхождайки от първоначалните резултати на актуалното ми научно изследване.

За целта е важно да разберем как е възможно да разглеждаме личността и какво означава профил. В този смисъл, задавали ли сте си някога въпроса: с какво съдържание е изпълнена моята личност?

В научен психологически смисъл, отговорът е в операционализацията. В теорията има различни концепции, които разглеждат отделни фасети (елементи, черти) на личността, които могат да бъдат оценени по значим начин. В случая основен мой интерес са т.нар. ранни маладаптивни схеми и организациите (стилове) на привързаност. 
Ранните маладаптивни схеми са елементи на личността (основни убеждения, организмично изградени преди самия опит, априори - независими и неизводими от опита). Те се формират в отношение с организациите на привързаност (стиловете на привързаност). Споменатите организации се изграждат в процеса на развитие на новороденото в отношенията със средата - родителите (най-вече майката). Вземайки предвид казаното, ранните маладаптивни схеми са такива контекстуални обвързаности, които всяка личност изгражда като инвентар от възможни поведения в зависимост от ситуациите, в които попада. Те винаги съдържат някакво “изкривявяне” в смисъла на вариации, което обаче не означава задължително дефект. Например, агресията е важно поведение в ситуация на животозастрашаваща заплаха, а недоверието е важно състояние, когато някой се опитва да ни измами. Ако обаче някоя от схемите е налице в ситуация, която не крие основания, тогава може да се усъмним в конгруентността (съответствието) между поведението на личността и реалността.

Когато се опитваме да разберем защо дадена личност влиза в тенденциозни отношения - интимни, професионални, семейни и повтаря теми с общ корен, това е защото се активира един и същи инвентар от схеми, който ни позволява да кажем: “познавам тази личност - тя действа по този начин”. Макар опитът и инстинктите ни да ни дават някакво опитно познание за това кой човек е опасен, доброжелателен, интересен, скучен и т.н. дори без да сме специалисти по психология - това не обяснява по какъв начин даденият човек е такъв. Смисълът, според мен, е именно в това - да се отговори на въпроса “КАК”, а не на въпроса “ЗАЩО”. “Защото” е непроменимо - то е част от историята и миналия опит в толкова ранна възраст, че личността си дава сметка и “открива” себе си като такава чак след като вече е сформирана. Това не означава, че не можем да учим нови поведения, напротив - затова психотерапията е възможна. Но означава, че имаме изградено ядро на личността си по отношение на привързването и ранните схеми, които са непроменими във времето. Неслучайно централната дефиниция на личността се съдържа именно в това: постоянство на характеристиките, които са непроменими и ни дават възможност да разпознаваме човека във времето. Обратното, смесването на личности в един човек е повод да определим дадени разстройства, като например, дисоциативно личностово разстройство. По какъв механизъм обаче се е случила самата личност - това дава много повече поводи за изследване. 

Често потребителите на случайни въпросници в интернет биват подлъгвани от простата им структура, където в рамките на няколко въпроса се правят заключения и обяснения за цялостния профил на личността. За да се измери действително отношение между дадени психични конструкти, се прави нещо различно - скрива се целта на изследването и се търсят редица обяснителни механизми, които да се препотвърждават. Всъщност, колко често тези от вас, които са попълвани случаен тест в интернет, са успявали да предугадят кои въпроси водят до определени черти и само след десетина клика сте достигали до очаквания и социално желан от вас самите резултат? Това е възможно само защото дизайнът на теста не позволява нищо повече.

Ако този текст е достигнал до читатели, които се интересуват от темите по-горе, а именно организация на привързаност и ранни маладаптивни схеми, то вероятно ще ви бъде интересно да прочетете и изводите в следващата ми статия. Очаквайте я скоро...а дотогава, може да дискутираме теорията.